Героичната история, която всеки българин трябва да знае! Българската Жана Д`Арк - Румена Войвода! Жената, която поведе четата...
Знаеш, че България е пълна със забравени истории, изчезващи и уникални традиции. А знаеш ли, че духът на българската жена е феномен, за който пише Николай Хайтов? Знаеш ли, че България има женски аналози на Робин Худ, на Уилиам Уолъс и на Жана Д’Арк? Не една, а десетки жени герои, някои безименни, а други – забравени.
Родена е в село Гюешево през 1829 г. Според нейния баща Георги дъщеря му Румена се е родила в най-неподходящото време, когато дните са били неспокойни и мътни.
През 1856 година тя излиза в гората като хайдутин и организира чета. Стоян Ковача е първият, който се присъединява към четата и става неин байрактар. По-късно се прави опит да бъдат убити след предателство от техен четник. Двамата оцеляват, но четата се разпада и Стоян и Румена заминават за Румъния.
За нея е народната песен, в която се пее:
„ Румена мома войвода,
турнала пръстен във бука.
- Който си пръстен удари, той ще войвода да бъде. Румена пръстен удари.
- Хайдете, момци, със мене, със мене, момци, при мене, я ще ви водим войвода!
“Воевода” е Български филм на режисьорката Зорница София Попганчева
Румена Войвода е реална историческа личност от края на 19 век.
Жени оставят семейства и домове, хващат пушката и стават не хайдути, а предводители на чети! Нашата кауза е да разкажем нейната история в един автентичен хайдушки филм. Историята на една силна и смела жена в страшни мъжки времена. Преди век и половина, все едно е днес, тя се бори да помири мъжките с женските си качества, бунтовника с майката и любимата, в конфликт с нормите на обществото и на собствените си другари. Нашата мисия е да разкажем болезнено реалистично тази, позабравена българска история, защото я считаме за национално съкровище.
Какво би накарало една жена да остави детето си и да заживее в гората? Как една жена управлява група готови на всичко първични мъже? Колко точна, силна и бърза, трябва да е тя, за да превърне шайката разбойници в робин-худовци? Има ли живот за необикновения, различния?
Филмът Воевода е плод на 5 години възкресяване на език, автентични детайли, облекла, традиции и оръжия от онова време. Съратници в това начинание са ни историци, членове на форум Традиция, колекционери и съвременни „хайдути“. Сценарият е разработен по разказа на Николай Хайтов, исторически изследвания, спомени на съвременници и народни предания. Искаме да видим докъде стига истината в учебниците по история и откъде започва кич-фолколора. Нашият филм ще бъде капсула с национална памет
А ето и историята, събрана в blog.bg, от Валентин Иванов
Деве-баир над Гюешево
Румена войвода е хайдутувала около четири години - от 1858 до 1862, но тя извършва такива юначества, че екотът на нейното име се носи и до днес по Осоговската планина, където е "върлувала".Тя е родом от кюстендилското село Гюешево.
Нейното житие представлява една и кървава, и поетична преживелица, в която любовта и мъката, грозното и красивото, низостта и благородството така се преплитат, че още дирята на този бляскав живот не е изчезнала от небосклона на времето.
Времето, когато се ражда и живее Румена, е напоено с много барутна миризма. Кърдджалийските години са още ясен спомен, надавнашно минало. Кръвта по маждраците не е още засъхнала. Още не е отзвучал зловещият екот на конски копита и - което е по-важно - тия бунтовни години увличат и българите. Всичко по-сурово и здраво се улавя за ятагана: кое да се брани, кое да напада.
В тази безмилостна борба, която разтърсва земята близо половин век, българинът придобива не само опитност и боен похват, но и бойно самочувствие. Той е познал своята сила, видял е не един съсечен турски врат, не една търколена чалма и когато по-сетне му се случва турчин на пътя, не се отбива така лесно и покорно. Когато бей му грабне дъщерята или жената, не мига на парцали, а се хваща за ножа. Когато го напсуват не се прави на глух, а гърми в тоя, който го е обидил.
Ето защо, когато Румена се ражда десетина години след угасването на гигантския кърджалийски пожар по планините бродят и много хайдутски чети. Най-прочут и силен хайдушки войвода в техния край е бившият пандурин на рилския манастир дядо Ильо, наречен още Кара Ильо. Тридесет години хайдутува Кара Ильо, кога с трийсет, кога с триста души, кога с пушки, кога с ръждиви ножове и секири - неуловим и страшен за турците, "крило за сиромасите".
Когато минавал през някъде, където имало бюлюкбашийска чета, пращали хабер на бюлюкбюшията "да не му се пречка на пътя". И бюлюкбашията отстъпвал.
Едно нападение на Ильовата чета върху сейменската кула при Деве-баир, изиграва много важна, да не кажем фатална роля в Руменината войводска съдба. Румениният дядо Павел дори когато спял, държал под възглавката си един демиртепеллия пищов. Той и такива като него "дерджии" пазили прохода, преди да дойдат сеймените, и под дулото на неговото шишане минавал пътят през Деве-баир. Преди да узнае що е играчка, Румена знаела вече какво е пищов и си играела с паласките на дядовия си силяхлък.
Израстнала в гората , тя се усещала там като у дома си. Обичала да прави "пехливанлък" с момчетата и винаги им надвивала. От тоя навик тя не се отказала дори когато станала хайдутка, както научаваме от разказа на братовчед и Стоичко. Той сварил веднъж дружината Руменина в гората - всички проснати на земята уморени и заспали. Само един имало буден, покачен на едно дърво да пази, и войводката. Събута по чорапи, тя си почивала, когато забелязала своя братовчед:
- Искаш ли да се преборим? - попитала го тя и станала.
- Оти да не искам - отговорил и Стоичко.
Хващат се на борба и си борят до "половин саат" и повече, без никой да може да надвие. Тая случка ни говори не само за вироглавия характер на Румена, но и за нейната невероятна физическа издръжливост: нейните четници, мъжете, пребити от умора, спят и събират нови сили, а тя се чуди как да прахоса излишната си сила.
Когато става дума за физическия лик на Румена, всичките и съвременици са единодушни: "Като одеше, снагата и трепереше като тел на тамбура. Сите лудееха по нея!" - казва за Румена баба Величка Стоичкова. "Беше стройна, височка, имаше гръмлив глас, а като я гледаш, иска ти се да се приближиш до нея, ама те е страх" - казва в своите спомени за нея Паун Цветков, който срещнал Румена в планината.
Още по-красноречив в характеристиката на Румена е един от бившите и четници - Стоимен Ангелов - Белия, наричан ще "Белята". "Юнак бе Румена, соколица - казва той за нея. - Серт беше, буйна беше, хубава беше като млада кобилка. Кога ходеше, снагата и се кършеше у половината. Кога викнеше от Босачки рид, чуеше се у Торбанци. Силна беше и владееше над седем каази, над седем града, над седемдесет села, бореше се със седем каймаками и трима паши. Плашеха се от нея не само тук, но и по-далеко до Солун и Цариград".
Въпреки явната склонност на Белия към поетическо преувеличение за властта и силата Руменина, няма никакво съмнение, че този епичен образ, който ни рисува той, е съвършено близък до истината за тая изключителна, властна и хубава жена.
За нейната хубост всички нейни съвременници са единодушни. Тя била хубава "не толкова на лице, колкото на снага" - казва за нея Иванчо Църнио, който е бил връстник на Румена и я познавал и помнел много добре. И добавя нещо важно и много вярно: "Беше стройна, много пъргава, много здрава и можеше да подлуди който си мъж поиска".
Румена има още едно качество, което и създава много работа и ядове: тя била отмъстителна, както твърди за нея Серафим Спасов, чийто баща - дядо Спас отлично познавал Румена, "Не прощавала никому!"
Бъдещата хайдуткиня е преди всичко - нека си послужим с думите на нейния собствен мъж - "много кескин", сприхава и буйна. Средна на бой, тя е и тънка и претънка в кръста, необикновено подвижна, гъвкава като котка и бърза като сърна. Има и сега в Осогово един "Руменин камик", където тя като хайдутка прескокнала два коня,поставени един до друг и възседнала трети. На бързо ходене нямала съперник и между най-пъргавите мъже. Носела се като вятър по стръмнините и от бързото движение ножът и излизал наполовина от ножницата.
Съвременнци на Румена свидетелствуват, че веднъж като мома, на Равненския събор в Каменица тя играла хоро цяло денонощие, без да прекъсне, та сетне, когато искали да похвалят някого, че е голям игрохорец, викали "той е като Румена". Но най-голямата моминска слава на Румена се ражда от нейния глас. Този глас е не само силен, та се чува "на три часа път", но и звънлив като "чан". В песента тя влага толкова сърце и душа, че щом жътварките я чуят, оставят сърповете и не ги вземат, докато не свърши песента. За това я наричат "карадузена" по името на четириструнната тамбура. Жените тайно и завиждат, мъжете и се възхищават. Ергените въздишат по това бързо като "невестулка" младо момиче, с черни огнени очи и прави сключени вежди, по този жив дявол, който дава на всекиго "джевап", все едно дали е той сейменин или бюлюкбашия.
Осоговският манастир до Крива Паланка(от 11 век)
Името Руменино се прочува още повече след една жътва в щипските села. Момите от Гюешево, водени от драгомани, наречени още "крамари", всяко лято заминавали на тумби към Овчо поле и там жънели, за да припечелят някоя пара. И Румена отивала с другите. Жънели какво жънали, ето чета сеймени минава по пътя за Щип. Спират под сянка, заглеждат момите, сучат мустаци и решават да се поперчат пред каменските моми, като направят състезание по стрелба. Започнали да гърмят в едно яйце, ала никой не умерил яйцето. Румена хвърлила сърпа, отишла при един от сеймените и рекла: "Дай пушката бре!" Взема пушката от ръцете на един мустакат бабаитин, премерва се и с първото гръмване пръска яйцето. Сеймените се чешат по вратовете .- зачервени и смутени, а бюлюкбашията им, попрекарал на години чалмалия арнаутин, клати знаменателно глава и полугласно казва на Румена: "От тебе, моме, къща и дом не може да бъде!"
Баща и се надал, като се омъжи, ще се укроти. Но това не станало. Омъжена вече, тя събирала гюешевчани, за да я гледат как "бие на нишан". В тези нейни упражнения има нещо крайно самоуверено и дръзко, ябълката в която се мери невестата Румена, е поставена на главата на сейменин от кулата, някой си Алия, наречен сетне Руменин Алия. Един от мъжете отмервал шейсет разкрача и Румена се премерва. Хората пребледняват, спират да дишат от тревога, кафето се разлива от разтрепераните пръсти на Мурат бюлюкбаши, който гледа това страшничко състезание от кулата, но пушката пуква и ябълката се разлетява на парчета от главата на сейменина Алия. "Аферим, аферим!" - вика бюлюкбашията от кулата. "Аферим!" - повтарят сеймените. Чудом се чудят жените, старците хапят устни и мърморят: "На тая дълго няма да и пуши комина!"
Когато казвали на Алия, че тази лудетина Румена може да го убие, той отговарял, че няма да му е никак жал, щом куршумът е изпратен от Руменината ръка. Ясно е че това младо турче, дошло на Деве-баир от страната, "където се ражда темяно", за да служи като сейменин на кулата, е било влюбен в Румена до смърт и напълно подчинено на нейната воля. Всички, които добре познават Румена, определено твърдят, че между нея и Алия повече нищо не е имало, но все пак тая дружба не останала без никакви последици: покрай сейменина Алия Румена имала достъп до всичките сейменски оръжия и се научила да стреля безпогрешно по-добре от най-добрия мъж стрелец.(Славата за хубостта и юначеството и прехвърля Деве-баир и още когато е на 12 години паланечкия каймакамин се отитва да я турчи, но по пътя по настояване на българите един влиятелен турчин - Абаз , женен за българка я освобождава. А след това издействал преместването на този каймакамин... Баща и Георги побързал да я омъжи, на 14 години, но едно проишествие на сватбата ни показва,че тя имала много кандидати.На прага на младоженската стая попът и сватовете забелязали вечерта циганска игла. Иглата била свита по такъв начин,че върхът влизал в ушите. Забелязвайки "магията", която трябва да попоречи на момчето да легне при младоженката, попът и сватовете откриват бързо магьосницата - някоя си баба Шойна - "сецат я, бият я" и най-накрая я накарват да изправи иглата.)
Осем години подред живеят Румена и Георги в едно сравнително тихо съпружество. Георги почти не се свърта дома, той е човек мирен: потрябва ли му нож да нареже хляб - нож иска от жена си. Две и половина години се пилее из Цариградско, след това се връща и отива да работи в кратовските мадани по за 25-30 гроша седмично.
Докато печелбарствува насам-натам, в дома на Дервенджи Павле животът тихо и спокойно си тече. Румена копае и прекопава мършавите планински ниви, за да изкара малко боб и леща за дома. От време на време помага и на баба си в прането срещу негласното и позволение, щом исъхнат чохените бабаитски дрехи, да ги премерва на себе си добре ли и вървят. Най-обича да премерва тя червения джамадан на бюлюкбашията от кулата и обточения с гайтани син джупкен(отворена долама). Препасва и "силяха" на дяда си и и вика на баба си да и каже "мяза ли и за бюлюкбаша". Баба и Трендафилка мърмори и чумосва вироглавата невеста, но до по-големи разправии не стигат.
На осмата година Румена ражда дете. Най-много се радва на това дете Георги.Хорската мълва и в това събитие успява да се намеси, като пуща слух, че Румена е спала със змей, че детето не било от Гьоргия...Въпреки това щастливият баща потрива ръце и се надява, че най-сетне Румена ще се откаже от стрелбите и "халосаните" работи. И навярно така е щяло да стане, ако случаят - винаги има една искра, която да подпали сухата купа сено, - ако случаят, казваме, не обръща всичките семейни надежди на Гьорги с главата надолу.
Около 1853 година започва "Севастополското мурабе". От всички краища на турската империя се стичат мобилизирани войски. Минават също идващи от Скопския район войски през Деве-баир за Варна и както винаги в такива случаи, много войници изоставали от своите части и неконтролирани от никого, се отдавали на насилия и грабежи. Силно пострадало от тези мародери и Гюешево. Гюешевчани насръхнали и вместо безпомощно да гледат как обирниците изнасят от къщите им събираното с труд имане и покъщнина - грабнали сопите, брадвите и започнали да избиват мародерите. Избили доста хора, останалите се разпръснали, но с това работата не свършила: от Ниш била пратена потеря да угаси тоя спонтанно възникнал селски бунт, няколко селяни били обесени, други били затворени. Дядо и Павле на Румена умрял от този бой, а Румена, която първа от жените вдигнала ръка и повела"бунта", най-жестоко изтезавали с бичове, а след това я обесили с главата надолу, та и се видели всичките "голотии". Докато я биели скърцала зъбите и не викала, нито въздъхнала дори, но щом я пуснали, заканила се жестоко да си отмъсти. И наистина след известно време се случило нещо неочаквано...
През един горещ летен ден, когато овчиците по Деве-баир спокойно пасат и овчарските кучета започват да лаят, разнасят се буйни песни, гръмогласни викове и от върховете на Сакабашица се исипват към сейменската кула 170 души хайдути от дядо Ильовата чета. Сеймените от кулата се разбягват.
Водени от байрактаря, дядо Ильовите четници наобикалят кулата и започват да претърсват.
Дядо Ильо Марков войвода
През това време по пътя от Кюстендил идват трима арнаути, които се връщат от "Мурабето". Четниците съсичат единия, а другите двама връзват. После един по-гласовит започва да вика : "Слушайте, бугаре, кой що има свое у кулата, да доди да си го земи, ще палим кулата!"
Някои селяни излизат да видят "джумбуш", други се изпокриват. Хайдутите запалват кулата и под звуците на гайди, тамбури и песни заиграват ситно хоро с гърмежи и предизвикателни викове.
"Хе-е-ей, турци! Де сте се изпокрили по миши дупки? Да идете да кажете на паланечкия каймакамин: дядо Ильо е на кулата, да дойде да се видим! Да дойде да ни лови!"
Гърмели, играли и свирили хайдутите, докато наистина откъм Паланка се задават турци, арнаути и башибозук. Хайдутите стрелят в тях, убиват двама души. Останалите с викове и рев отстъпват и дават възможност на четата спокойно да се изтегли навътре в гората.
За Румена идването на дядо Ильовата легендарна чета ще да е било същински празник. Тяхното гордо предизвикателство паднало като мехлем на сърцето на тая неспокойна жена. Но ето че празникът свършил и довтасалата потеря чак от Ниш, като не намерила хайдутите, започнала да търси ятаците им. Румена пак се намерила в ръцете им. Повалили я на мегдана и започнали да я бият да каже къде са хайдутите. Бели влакна захвърчават от Руменината риза, но Румена мълчи, сякаш не нея бият а дръвника.
Най-после я оставят. Пъргаво се изправя тя между потерята, оглежда подред своите джелати и повива заканително глава: "че има да видите!"
Те наистина ще има да видят, но преди да видят те, Румена има още много да пати от тях. Оттук нататък каквато и кръвнина или обир да се случат в Паланечкия или Каменишкия край, все Румена търсят и застъпват. Закарват баща и Гьорги Павлев в Скопие, държат го една година затворен, бият го, мъчат го, трошат му кокалите и най-сетне го пущат полужив, за да умре в колибата си на Деве-баир. И Румена водят до Паланка, уж за "изпитване", а всъщност на турците много се харесвало невеста да водят, а пък агите премирали от кеф да я изпитват... Заплашвали я, мъчили я, опитвали отново да я потурчат, но,- корава като - тя всичко изтърпяла и отбивала, докато се случило най-сетне нещо, което преляло чашата.
Някакво турче - ето пак случай, когато Руменината хубост изиграва фатална роля, - някакво си турче ударило око на Румена и често идвало да я задиря. Румена разправила на мъжа си Гьорги за непрестанните закачки на турчето и настоявала някак си да го сплаши или пък убие, защото рано или късно тя ще връхлети, но Гьорги или не отдал голямо значение на тази работа, или просто се страхувал. Показал се поплювко и това решило по-нататъшната съдба на Румена и цялото негово семейство. Турчинът веднъж се появил на кон и като разбрал, че около Руменината къща няма никой - вмъкнал се на двора, повикал Румена и заискал уж сено, а след това я попритиснал да я "граби". Тогава Румена откачила някаква кука от стената, халосала натрапника и го проснала на земята умъртвен. Заровила го след това, скрила коня в обора, а като се мръкнало, напъдила го чак в Костурското землище. Всичко било свършено безшумно и с голяма вещина, но въпреки това смъртта на турчето не останала в тайна, защото колибарите-гюешевци Христо и Цено забелязали, когато турчето с коня влезли у Руменини, а не видели да излязат. Станало ясно за Румена, че тоя път работата няма да мине с "кьотек" и като помнела съдбата на баща си и на деда си, пребити и двамата в турските кауши, решила да не дочака турските сеймени да я ловят и разпитват и да улови гората, този път - завинаги.
По-нататък работите се развиват ето как. След като се простила с четиригодишния си син и баба Трендафилка, майката на мъжа и, който пък бил по същото време "на печала", тя облякла бюлюкбашийските дрехи и фукнала от къщата навън.
На излизане срещнала ковача Стоян от съседното село Кръкля. Стоян имал да носи някакви чакмаци на сеймените в кулата, но като видял Румена, зарязал чакмаците и тръгнал с нея.
Първата мисъл на Румена, след като се "ставя" със Стоян, е да отмъсти на гюешевчаните Христо и Цоне, които я издали, че тя е убила турчето. Стоян и Румена нападат колибата им, но като не заварват там стопаните, вземат една икона, кат мъжки дрехи, подпалват колибата и бързо се изтеглят в горите.
Пожарът събира цялото село. Разлютените мъже и жени се спущат да гонят "хайдуткинята" и ковача, пресичат пътики, заграждат кошари, морят се, трепят се, докато най-сетне успяват да ги настигнат и заловят. Довеждат ги в село - тя в бюлюкбашийски дрехи, Стоян - с кожена престилка. Затварят ги в една къща, която въоръжени селяни заобикалят, за да не побягнат уловените престъпници. Селяните очаквали, че "затворниците" им ще се вайкат и оплакват, ще ги молят да ги пуснат, но вместо да чуят вайкания и молби - чули свирене на тамбура, тропане и песни. Румена била съблякла бюлюкбашийските дрехи и облечена в своите си, женските - играела хоро, докато Стоян и свирел на тамбура. Събрало се всичко живо да ги гледа и да им се чуди, а те след хорото започват да пеят сейменски песни, заръчват си печена кокошка и вино, въпреки че било пости и без да обръщат никакво внимание на наежените селяни - продължават своята веселба без разкаяние.
Тука има две неща, които заслужават нашето внимание: първо, че селяните, а не турците издават, преследват и залавят двамата горски бегълци и второ - необикновеното поведение на двамата пленници, които в такъв опасен, тежък и съкрушителен момент намират време да се веселят и смеят, хоро да играят и пеят. Това свидетелствува за необикновената душевна твърдост на Румена и Стоян, които свързват живота си от тази минута и остават свързани докрай...
На другия ден щели да ги водят на съд в Паланка. Конвойните са двама: сейменинът Ахмед ага и гюешевчанинът Величко. На Стоян ръцете са вързани, пък на Румена дават да носи вързопа с бюлюкбашийските дрехи - доказателство пред съда. На изпращане някой подметнал на Ахмед ага да си отваря очите, ала сейменинът не се стреснал: "Когато не мога една жена да откарам, та кого ли ще откарам!" - отговаря той на предупреждението и подкарва "едепсизите" на път, с пушка в едната и запален чибук в другата ръка.
Когато спрели за почивка в хана на Савко Анджията, Ахмед ага подметнал на Румена, че трябва да почерпи, инак и нея щял да върже като Ковача. Румена веднага се съгласила и на два пъти почерпила но "една литра". Това се знае от Савко Анджията, свидетел на събитията. На Бегов хан в клисурите на Паланка черпенето продължава. Тук Румена заръчва на двамата развеселени от вино конвойни по 50 драма ракия, а след това - още "по чашка". Чашка подир чашка, докато на Ахмед ага започва да червенее вратът, а Величко почва да пелтечи. Дошла сгодна минута. Пътят минавал край река. Румена прошепва нещо на Стоян и той хуква напред. Ахмед ага се втурва да го гони, а Румена бързо хвърля в реката вързопа с дрехите. Гламавият Величко след кратко колебание се спуща да гони вързопа. Накъде без веществено доказателство?! Тогава Румена застига Стоян, срязва вървите на ръцете му, изпреваря след това Величко, та прибира от реката вързопа и двамата със своя бъдещ байрактар изчезват в крайречния гъстълак, а полупияните конвои остават насред пътя да си скубят брадите от мъка и страх.
В един пущинак Румена се преоблича в мокрите още бюлюкбашийски дрехи, а саята си свива на вързоп и я пуща в една пропаст.
След това се явява пред възхитените очи на своя знаменосец и се потупва заканително по "силяха":
- Ето ме най-сетне войводка!
След първите премеждия Румена успява най-сетне да събере и чета. Вижда се, че не е искала да се носят лоши приказки за нея като за "размамена жена", а от друга страна, изпитала много пъти и почти винаги за лошо своята женска сила върху мъжете - тя е искала да постави отрано своите отношения с четниците върху здравите начала на едно побратимство. Ето защо една от първите работи, които предприема новата войводка, е да заведе четниците си в манастира "Свети Яким" и да се направи там клетва за побратимство. Както е известно, това е един полуезически, полухристиянски обичай с пускане и размесване на кръв, който в ония суеверни времена е имал силата на обряд - ненарушим и свят, подобно на венчилото и дори по-вече от него, защото венчилото все пак оставя една вратичка за връщане, като предвижда развода, а побратимството, сключено веднъж, вече не подлежи на разваляне и връщане.
Четниците са 15 сред тях двама бивши войводи, останали без чети, останалите все хора "заклети",опитни и едно момче "чиста душа", наречено Витко от село Търбешино,Вранско, от Румениния род. Останало с четата, след срещата с тетка си Румена, т.е. задържано от нея за да олицетворява "сречата", "кадема", късмета на четата. Всички четници повярвали, че докато Витко е с тях, те ще бъдат под закрилата на бога и на небесните сили, затова се отнасяли към него с особенни грижи. Водели за него нарочен кон, за да не се изморява при дългите пешехдни скиталчества и го пазели като очите си от всякакви опасности.(Кой знае защо точно така станало и докато той бил с тях и късмета вървял с дружината...)
Появяването на Румена из горите турските разбойнически главатари посрещат с присмех и подигравка, първи Адем арамия разбрал, че "кучката" както те я наричали, не е кучка а лъвица.(С точен изстрел му свалила колана с паласките от кръста от един отсрещен баир докато и се подигравал...)Някои от турските чети избила, другите сами отстъпили. Прочистването на Осоговския балкан войводката извършва с увлечение. Само за няколко месеца планината била завладяна от нея и тя с право добила новото си прозвище "Планинската царица".
Властта долавя каква опасност е за нея бързата и подвижна чета на румена и почва ожесточено да я преследва. Плъзват подире и потери, каймаками и бюлюкбашии, канят се жива да я вържат и заведат в Солун, но "невестулката" си играе с тромавите "кабадии", прилъгва ги, мами ги, за да връхлети изневиделица и на тях не им остава нищо друго, освен да изкарат яда си на мирното население.
Започва биене и затваряне на заподозрени хора, прибягва се и до открито изпитано средство - подкупа, но нищо не помага. Румена предугажда всички примки, всички хватки и уловки. Никой от дружината не знае накъде ще отидат на другия ден и нито веднъж тя не попада в засада или капан. Нейни съгледвачи има по всички села - дървари и овчари, бозаджии и ханджии, които и донасят всяка за стъпка на властта, за всяка дума. Преколичкият поп например казва веднъж дви-три думи "артък лакардии" за нея и още на другия ден Румена го потърсва, та едвам се спасява зад камения зид на черквата. Сетне попът викал: "Не е око като око, а соколово: гдето замери, там нагажда."
Адем бюлюкбаши, комуто е заповядано да хване и да върже Румена, се вижда в чудо: чуе някъде за Румена и докато завлече потерята дотам, току допадне вест, че Румена бастисала еди кой си ага на три дена път.
Но тя прилага и друга тактика, кюстендилския каймакамин хаджи Мустафа, като научил че Румена се навърта някъде около Кратово, отишъл да я причака в засада. Разположил се в къщата на един богат цинцарин, донасят му ракия и мезелици и точно в това време, вън настъпва бъркотия, чуват се викове и конски тропот, плачове и псувни. Едно заптие връхлетява в одаята и съобщава, че Румена е слязла в града и напада сараите на Юмер бег, за да го плени. Настъпва такава бъркотия, като че не десет души хайдути, а цяла дружина дяволи са нападнали града.
Румениното нападение е отбито. Някъде към Златарево Румена решава да отреже вооръжената опашка дето се точи подире и, спира и дочаква авангарда. Пет пушки пропукват - петима падат от конете. Другите изоставят преследването и удрят на бяг.
Близо до кочанското село Зелени град бюлюкбашията Амитаа все пак успял да я причака. Половината от хората му са арнаути - жилави и упорити главорези. Румена първа захваща битката: запищяват куршумите, захвърчават трески от буките. Трима четници падат убити, но и турците скъпо заплащат хайдушката кръв: освен неколцина сеймени, които намират смъртта си в тази битка, Румена прострелва и Джике, юначния баща на Молла Юсуф, бъдещия битолски паша. Настъпилото объркване от смъртта на този знатен турчин войводката използува, за да се оттегли към Плачковица. Там някъде около с.Виница на хайдутите им се прищяло да си починат.Мястото не било подходящо и на Румена никак не и се иска да останат там а да се изтеглят по-нависоко от където да се вижда наоколо, но хората са капнали и уморени, озъбват се и остават. Подрямват си дори. Когато един слиза подир това в дерето за вода, пропукват пушки и дружината узнава, че са я заградили. Заградили са я плътно, яко и ...безнадежно. Не всички са съгласни да умрат и мнозина се стъписали пред явната опасност да загинат, а един от тях започнал да увещава своите другари, че е по-добре да се предадат.. Румена насочила пищова си в него и накарала малодушните да се опомнят. Когато се свечерило тя казала на четниците да се приготвят да я следват, разплела си косите, разплела косите и на Витанчо, дала му в ръката ятаган, измъкнала своя от ножницата и със страшен рев се впуснала срещу обсадителите през пламъците на огньовете, запалени от башибозука. През светлините на тези огньове Румена се видяла на турците не човек, а фантастично страховито привидение. Всички , които се намирали пред нея, хукнали в панически бяг, а закъснелите няколко души паднали съсечени от ножа и. Докато башибозука се опомни, Румена заедно с всичките си четници минала през отворената "дупка" и се изгубила в тъмнината по съседните гори.
Амитаа, който е вече приготвил въжета за връзване на войводката, натоварва с помоща на тези въжета шестимата убити потераджии и се връща с оправдание, че тази жена куршум не я хваща, че не е жена, а горски дух и се отказва да я преследва.
Румена напада и друг град - Кочани. Случаят показва, че тя не само е "върла", но и дръзка до безумие. Точно на празника "сюнет дугюн" - обрязването на бейските деца. Празникът е съпроводен с пехливанлък, тъпани и зурли. В разгара на борбите, изведнъж се чува глухо тупуркане, вдига се ужасна глъчка, хората се разбягват, агите припкат към своите кьошкове, изоставяйки чибуци, чалми и долами, кафени чашки и джезвета, парализирани от светкавичната новина, че Румена е слязла в града, за да лови някои от беговете...
Особено чувствителна била Румена към отвличането на български момичета в харемите на бейовете. Това тя не простила дори на каймакамина на Кратово, но след като бащата на едно отвлечено от него момиче и се оплакал, веднага му скроила "кюляфа". Няколко души били изпратени в Кратово и дебнали преоблечени, докато издебнали двете деца на каймакамина, грабнали ги от улицата и ги отвлекли в гората. Върнали ги, когато било освободено отвлеченото момиче - Дана.
Страхът, който Румена вдъхвала на турците, бил такъв, че "по Осогово, по долищата и горите не останал арамия, не останал чифликчия и спахия. Всичко се пръснало по други места" (Спомените на Георги Щицаро). "Пропищея турците от мене, ама и наши има за клане. Така да кажеш на сите!" - доверила се Румена на един от своите ятаци Маринко Хаджията, когато се срещнали веднъж в Мокра.
Тези думи са равносметка на една добре свършена "работа", а заедно с това и едно предупреждение към ония "уж свои", които заслужавало да бъдат изклани.
Понякога тя всявала ужас сред турците само с гласа си. Като се хващала за носа, Румена умеела така да се преправя, че вместо женски, човешки глас, от устата и излизал грозен биволски рев, от който треперели скалите. До село Балван, над Щип, Румена за първи път проревала тъй, че стреснала дори коравите хайдути. Там били избити караорманските турци - страшни пакостници, разбойници и паликъщовци, които требели раята.
Румена убивала турци, но християни не закачала, като оставим настрана издайниците и чорбаджиите, които трперели от нея и на които не прощавала. Ето как разказва за една своя среща с Румена кюстендилският търговец цинцаринът Стерио(Щерю): "Тръгнахме петима души от Кратово за Кочани, между които беше и Андон Хаджиниколов от Щип, имаше и още един щиплянец, едър човек с дълъг кон като гемия. Когато излязохме на Печеници, чу се свирване и - фррръб! - изваждане на ножове от лява и дясна страна. Видяхме се обградени от 15-16 души. Насред пътя ни застана един млад, с изваден пала(нож) от нжните, които висяха през рамото му на лява страна. Косите му бяха разплетени и висяха на гърдите му от двете страни на главата, а главата му беше превързана с червена шамия по женски. Беневреците му бяха от бял шаек с червени гайтани, джепкен до пояс от бял шаяк, с червени ширити и разтворени ръкави. На лявото му рамо -черна власеница. Силах - надвиснал на пояса. фустанелата му беше къса, укирливена, ний се сетихме, че това е Румена, защото бехме се наслушали за нея. Лицето и беше опечено от слънцето и не можеше да се досетиш, че е жена, но гласът и звучеше като женски глас. Щиплянецът с белия кон се разтрепера е едва думаше: Тя казваше : "Не се бойте !" Турци ли сте или бугарье?" - "Бугарье!"
- Кажете си имената един по един!
Един по един си казахме имената и че сме търговци, без да крием нещо.
- Прекръстете се!
Всички се прекръстихме.
- Прочетете ми един по един "Отче наш"!
Прочетохме един по един отче наш, а аз, Стерио, като не знаех да го прочета по български, казах и, че съм цинцарин и го прочетох по гръцки.
- Имате ли тютюн?
Некои от другарите ми казаха ,че имат. Тя поиска тютюн, развърша шамията от главата си, напълни я с тютюневите ни кесета и занесе, та раздаде наред на дружината. после се обърна към нас и ни каза:
- Вървете!
И ний тръгнахме. Такава беше нашата среща с Румена. Тя ми се виждаше прокопсана жена.Беше тънка, та виска.Аз такава тънка половина не съм виждал, можеше да се обхване с пръстете на ръцете."
Докосвайки се до моралната и етичната страна на Румениното хайдутство, длъжни сме да кажем няколко думи за нейния байрактар и побратим Стоян, и за тяхната връзка. Що за побратим ие той? Не е ли Ковача неин втори мъж, на жив мъж отгоре?
Благонравните съдници на времето казват "да". И съдят войводката с горчиви , хулни думи, че нарушила побратимството със Стояна, че изоставила мъжа си. Те забравят, че този мъж се направи на глух, когато жена му го предупреди за турчина и го помоли да я защити от него. Те забравят, че когато повикали на следствие в Паланечкото каймакамство този неин законен мъж, кленете му се разтреперват и за да се докара пред забитина, поискал да му даде пушка, та да тръгне да гони и той Румена. Какво общо може да има между такъв мъж и такава огнена, сърцата жена като Румена? Между неговите печелбарски мераци и нейните хайдушки пориви?
Гьорги е стандартния поплювко, преклонената главица, която сабя не сече. Той е от онези, които мирно и прилежно наторяват нивата на историята, а Румена е от малцината, които я засяват.
Докато тя се въззема по височините на историческия водораздел между робството и свободата, мъжът и тихо си дохърква петвековния сън. Истинският Руменин мъж захвърля чука и чакмаците насред пътя и тръгва с нея в устата на вълка, за да делят борбата, и смъртта. След толкова години мъчно е да съдим ние тази "връзка" на Румена с нейния байрактар Стоян, защото много работи са потулени от нашия поглед. Стоян и Румена безспорно са се познавали добре, преди още Румена да убие турчина и да излезе хйадутка. Познавали са се добре било, че Кръкля не е далече от Гюешево, било че Стоян е не само ковач, но и тюфекчия, прави и поправя всякакво оръжие, и във връзка с това те неведнъж са се виждали, "имали са се", както се казва, и предварително са се уговорили да бягат в гората. Въпреки това Румена е искала да стане вярна на брака си. Ако не беше така, защо и е било на нея да се побратимява с Ковача и сама да си слага воденичен камък на врата? Любовната връзка идва очевидно след това. Заедно скитат по планината байрактарят и войводката, заедно почиват и спят, заедно се бият, заедно нападат и се бранят, често пъти - сам сами в глухите горски пущинаци, един здрав мъж и една препълнена с живот двайсет и девет годишна жена, съдбовно свързани на живот и смърт с една обща борба... При това положение - една любов е не само естествена, но тя е неизбежна и, разбира се, се случва, както по-нататък фактите показват.
Такава любов може и без венчилото на гюешевския поп.
Имало един ревнивец и таен претендент за войводството - Спасе, след "загубването на късмета" т.е. напускането на дружината от Витанчо, се случва второ лошо знамение, намерението на Румена да присъедини четата към дядо Ильо и заедно да се бият в българската легия в Белград - пропада.(дядо Ильо отцъствал а заместникът му опасявайки се от съперничество, не приел дружината на Румена. Дядо Ильо след това жестоко му се карал, но било късно)Този Спасе започнал да заговорничи против Румена, казвал, че тя гневяла бога като спи със своя побратим Стояна, и че този гняв ще падне върху главите на всички, ако те не я премахнат.
За честта на дружината трябва да кажем , че това не е заговор на всички, Стоилко Лъжебогородицата, алчния плячкаджия, благодарен на Румена, че го е направила от разбойник хайдутин - е готов "курбан да стане" заради нея. Двамата кръкличани държат за байрактарина, а покрай това и за Румена.
Коварния Спасе намира подкрепа у брата си Пешо и най-вече у Милко от с.Габер, наречен още "Патлижано", който е лудо влюбен в Румена и страшно я ревнува от Стоян. Тоя грозен, с кръвнишки поглед мъж на три пъти се е опитвал нощем да се "присурне" към войводката и трите пъти е намирал коравите и ритници.
Тримата заговорници поставят плана си в действие някъде между Градец и Габер, в една дива скалиста местност. Четата се установява там за нощувка. Пребити от дългия път, Стоян и Румена влизат в една колиба, за да подремнат,Милко и Спасе остават навън. Правят се на уморени и уж лягат, за да поспят. После Милко понаближава колибата и като чува похъркването на Стояна, дава знак, че байрактарят и войводката са заспали. Въоражени с по едно дърво, двамата влизат в колибата и удрят едновременно Румена и Стоян по главите. Стоян не мръднал, Румена скача гръмва с пищова си и пада окървавена до своя байрактар.
Научавайки за покушението на Румена, Стоилко полудява от мъка и се врича да отмъсти.Намира Милко, Пешо и Спасе и ги утрепва по същия начин, по който са убили Румена - с едно дърво.
След тая кървава разплата Стоилко заравя оръжието си, предава се на паланечкия каймакамин и тъй Руменината чета окончателно се разсипва след четири години на кървави битки и блестящи подвизи.
П.П. Телата на Румена и байрактаря и обаче мистериозно изчезват.Никой не ги е виждал - нито турците,нито българите...По редица сведения на съвременици, версията за покушението е малко по-друга. Най-подробен и убедителен е разказа на Таско Христов - Самоволеца от село Раненци, който бил козарче,когато Румена хайдутувала.Срещал се с нея и я познавал добре.След гърмежа четниците довтасали и видели ,че Румена е още жива и я превързали. Била пренесена в Раненци и там лекувана от една баба, два месеца. Когато оздравяла събрала останалите четници от дружината, простила се с тях, преоблякла се и заминала ,неизвестно къде. Преди да се разделят, заклели се всички да заключат устите си и да мълчат, "за да не разберат турците и народът да си изпати".
И най-сетне има няколко документални доказателства, че Румена през 1862 година е жива.А през 1895-та година в Долна Златица пристигнал нарочен пратеник до Андона(сина на Румена) от Румъния, някой си българин от Варненско, с поръчението да го намери и заведе в Букурещ при майка му. От пратеника Андон Румата узнал, че майка му се била оженила за Стоян Ковача и имала от него дъщеря, че разполагала с богатство и обещавала да помогне на сина си.
И тъй - по-вероятно, много по-вероятно е, че Румена войвода е наистина била само ранена от Спасе, че след това е оздравяла и заминала с Ковача за Румъния, за да продължи в изгнание, но на свобода остатъка от своя живот.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
2
1
